Какво представлява пасивната къща

пасивна къща
138 Views

Пасивната къща е строителен стандарт, който едновременно щади природата и е енергийно ефективен, комфортен и икономичен. Тя не е марка, а олицетворява една отворена строителна концепция, която се е доказала в практиката.   

Изисквания

Според Passivhausinstituts Darmstadt има 5 критерии, които трябва да бъдат изпълнени за да може една къща да бъде сертифицирана като пасивна:

– максимално годишното потребление на енергия за отопление от 15kWh/m2 (енергийното
  съдържание на 1,5 л нафта)

– максимално годишно топлинно натоварване от 10 W/m2. Пасивната къща трябва също и през най-
  студените зимни дни да се отоплява посредством подаваният пресен въздух (с максимална
  температура 52°C)

– максимално годишно потребление на енергия за отопление, гореща вода и електричество от
  120kWh/m2

– комфорт през летния сезон: дни с температура >25°C по-малко 10%

– отлична въздухоплътност (резултат от Blower-Door Test < 0,6/h)

Къщите, покрили тези критерии ги наричат „пасивни“ защото задоволяват преобладаващата част от нуждите си от топлинна енергия от пасивни източници (слънчева енергия, отделена топлина от обитатели и уреди). Крайният резултат трябва да е позитивно възприятие на помещенията и климата в тях съпроводено с нисък разход на енергия. Пасивната къща не е резултат от ново строителство, а един строителен стандарт, който поставя определени изисквания към  архитектурата, техниката и екологията и не се ограничава с точно определен тип сгради. Изискванията на този стандарт могат да бъдат изпълнени и посредством саниране на сградата.

Принцип на функциониране

Типичната пасивна къща притежава посочените в графиката конструктивни белези. Отклонения са допустими и възможни на всяко от посочените места, до толкова колкото посоченият принцип на функциониране не е нарушен.

В пасивната къща, посредством особената топлоизолация на стените, прозорците и покрива се постига много над средната рекооперация на топлинната енергия излъчена от обитателите и домакинските уреди. Монтираната интелигентна вентилационна система също предотвратява топлинните загуби и регулира подаването на пресен въздух, като му отдава топлинната енергия на отработеният въздух преди да го изхвърли. Подаваният в сградата свеж въздух, обичайно  се затопля първоначално в земен топлообменник. Много важна част от пасивната къща е и нейната  екстремно добра въздухоплътност, както и формата на сградата. Само в екстремно студени дни се допуска част от необходимата енергия за отопление да се набавя от стандартни отоплителни системи (централно и газово парно, нафтови печки, печки на дърва, соларни системи за отопление и др.)

Топлоизолация

Основната част от енергоспестяването при пасивните къщи се постига посредством намаляване на загубите на топлина от топлопреминаване (през ограждащите елементи) и от вентилация. Това се постига посредством много добра топлоизолация на всички околни повърхности (покрив, стени на маза, фундамент, прозорци), една до голяма степен плътна обвивка на къщата и контролирано проветряване на помещенията с рекооперация на топлинната енергия съдържаща се в изхвърляният въздух. Топлинни мостове и неуплътнени връзки не се допускат.

Прозорците при средноевропейските пасивни къщи са обичайно с троен стъклопакет, имат селективни слоеве от всяка страна, граничеща с пространството между стъклата, които са запълнени с аргон (рядко криптон). Въпреки, че прозорците от този вид имат по-лоши топлоизолационни качества от добре изолираните стени, ако са разположени в незасечената южна част на сградата – те неутрализират своите по-лоши качества посредством преминаващата през тях соларна енергия и постигат позитивен енергиен баланс през зимата.

Вентилация

Обвивките на сградите, особено на новопостроените, в днешно време са много вхздухоплътни. В следствие на това при затворени прозорци не се извършва естествен въздухообмен. По тази причина в днешно време масово (също и в непасивни сгради) се монтират вентилационни съоръжения, които да изхвърлят отработеният въздух и водни пари и да гарантират приятен климат в помещенията.

За да ограничат загубите на топлинна енергия, пасивните къщи се нуждаят от контролирана вентилация на помещенията придружена с топлообмен. На всеки 1 до 4 часа, всичкият въздух в сградата се подменя. При, необходимите за това, минимални въздушни потоци не се възприемат движения на въздуха, течения или шумове. Пресният, филтриран и предварително затоплен въздух се подава в спалните и дневни помещения, като от там посредством отвори (обикновено над или във вратите) се прехвърля в коридорите, кухните, баните и тоалетните. От там той се изсмуква обратно и се отвежда посредством канали към топлообменника (където предава от 80% до 95% от топлоенергията си на подаваният свежият въздух, без да се смесва с него), след което се изхвърля навън.

Отопление

Голяма част от нуждите на топлинна енергия в пасивната къща се задоволява от вътрешността (от излъчваната от хора и уреди топлина) и от соларна енергия (преминаваща през прозорците). Останалата част може да бъде задоволена по произволен начин (газово парно, централно парно, топлинна помпа, термично соларно съоръжение, парно на пелети, на нафта и др.). Важно е да се спази ограничението от максимално 15kWh за 1m2 отоплена жилищна площ за 1 година. При по-голяма гъстота на обитаване (по-малко жилищна площ на обитател) това отопление се извършва посредством допълнително загряване на подаваният пресен въздух от конвенционален отоплителен уред. При по-големите пасивни къщи, допълнителното отопление, подобно на обикновените сгради, се извършва посредством статични отоплителни уреди, но с по-малки размери.

Комфорт на климата: постоянна вътрешна температура

Най-важната и особена черта на една пасивна къща е постоянната вътрешна температура. Това важи за отделните помещения разгледано както през цялата година, така и за един ден. Вътрешната температура в пасивната къща се променя много бавно – при изключено отопление тя пада с по-малко от 5°С на ден (през зимата, когато няма слънцегреене). Всички стени и подове имат еднаква температура, като това важи и за стените на мазата, ако е включена в термичната обвивка на сградата. Студени стени и подове не съществуват, което изключва образуването на мухъл. През лятото топлоизолацията и наличието на земен топлообменник, гарантират, че къщата ще остане приятно прохладна без да е нужна климатична инсталация.

Константната вътрешна температура обаче, не се възприема от всички хора като комфортна. Много често се желае самостоятелно регулиране на температурата (например по-хладно в спалнята или по-топло в банята). В пасивната къща това се постига много трудно и е свързано с допълнителни разходи (например отделно подово отопление).

Комфорт на климата: качество на въздуха

Контролираната вентилация на пасивната къща осигурява едно по-добро качество на въздуха в сградата от това на външният въздух (посредством филтри). Бързо загряване на въздуха в пасивните къщи не е възможно поради бавната (от съображения за комфорт) обмяна на въздуха (0,4/ч – 1,0/ч). Допълнителна вентилация и проветряване са винаги възможни но като цяло неналожителни.

Строителни разходи

Практиката показва, че една новопостроена пасивна сграда е около 5% до 15% по-скъпа от същата, построена по конвенционален начин. При саниране на стари сгради, допълнителните разходи за да станат те пасивни са от порядъка на 12% до 18%. Спестяването на енергия за отопление в пасивните сгради е около 75% в сравнение с тази в една конвенционално построена по актуалните строителни норми сграда.

Увеличени разходи

Увеличаването на строителните разходи е предизвикано от:

– особено добра топлоизолация (разходи за топлоизолационен материал)

– допълнителни разходи причинени от увеличени външни повърхнини (по-трудоемки работи и повече
  детайли)

– вентилационна система с топлообмен

– много добри прозорци с трислоен стъклопакет

– повишени изисквания въздухоплътността на сградата

– скъпи индивидуални решения (например клапи за домашни любимци)

Намалени разходи

Намаляване на строителните разходите в пасивните къщи се предизвиква от:

– липса на комини (повече жизнено пространство и разходи за поддръжка)

– в много редки случаи са необходими отоплителни тела, стенно и подово отопление и свързаната с тях техника

– липса на котелно помещение и склад за гориво

– по-малки разходи за подготовка на топла вода и поддръжка на отоплително съоръжение.

Източник: marisanbg.com

0 0

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

code